Велислава Кръстева: Васил Василев не си е тръгвал провален от театър, вярвам, че няма и да си тръгне
Велислава Кръстева
Facebook
Народният спектакъл – обичан от своята аудитория, само че и Народният спектакъл – място за креативен планове, независимост на духа и гения и екип, който работи с тази задача.
Един „ провинен “ за цялата тази история се споделя Васил Василев. Директорът. Човекът, който преди към 6 месеца си завоюва състезанието за позицията пред авторитетно 14-членно жури. Публично стриймван и обсъждан. Млад и упорит, един от редките надарени мениджъри в областта на културата. Лидер с фантазия – да даде на артистите от трупата на Народния спектакъл всичко, което е по силите му, с цел да творят и да се усещат свободни. Да предложения режисьорите, които не са били част от трупата предходните години. Да върне Александър Морфов от креативно заточение (първо в Плевен, до момента в който беше шеф там, а незабавно по-късно и в Народния театър), да даде на Явор Гърдев заслуженото му място в режисьорския триумвират, да отвори за Захари Карабашлиев вратите на кабинета на Лилиев като знак и да разпореди за него да бъде столът на Вазов.
Да образува всички служби и екипи, които би трябвало да обезпечат на създателите полето на техните хрумвания, въображения, опити и търсения.
Да преведе Народния спектакъл в цифровото време посредством всички съвременни начини за това.
Да обикаля от покрива до подземията на театралната машинизация, с цел да се увери, че всичко е както би трябвало, да откри проблематичните зони, да позволи съответни проблеми. Неща, които са прекомерно надалеч от вниманието и погледите и на публики, и на създатели.
Да предложения младежи в тези служби, в това число в Международен отдел и Връзки с обществеността.
За да повтаря на всяка оперативка на въпросните служби, че желае да се обезпечи всичко за създателите, че желае нашите звезди да са свободни и щастливи, обгрижени и обичани.
Да зададе такова движение на цялата конструкция, че да ври и кипи – всеки ден най-малко по две представления, нови театрални пространства, изникващи на непредвидени места, театрални провокации. Без нито за момент да влезе в полето на творците-режисьори, с изключение на с цел да им спомага за нещо.
Да са му отворени вратите за всички – от портиерите, до най-великите имена. Да тича с рози из гримьорните преди премиера, с цел да поздрави артистите и да им пожелае „ на добър час “. Да подвига телефона на всеки, който го потърси, без значение защо. Абсолютно на всеки.
Да посрещне всяка конспирация, всеки удар под кръста с лека усмивка и да каже, че ще потърси решение. И той ще го откри, бъдете сигурни.
Защо описвам всичко това?
Защото този Директор бе подложен на тежък напън и то не за резултати и индикатори, не за нещо несвършено или свършено, обещано или недадено. А поради личностни, маскирани като „ морални “ съображения. От най-обгрижените създатели!? От най-политическата фигура в областта на културата – служебният министър Минеков. Който, видите ли, не приемал един или различен член в екипа на Василев, та по тази причина считал да го спука от инспекции, та да го принуди да ги махне.
Васил Василев не си е тръгвал провален от спектакъл, имам вяра, че няма и да си тръгне. Васил Василев ще успее, защото знае по какъв начин да случва нещата и знае нещо доста значимо – че здравият строеж се прави с екип.
Що се отнася до мен, считам да трансформира обичайния си професионален модел (ПР-ът да не приказва, а да прави), тъй като съм задоволително опитна, с цел да знам, че непроменими модели не съществуват, а всичко би трябвало да е динамично като времето. Ще приказвам и ще пиша. За работата в Народния спектакъл, за чудесните хора, които публиката не познава, а те са гръбнака на тази остаряла къща. За тези хора, които посрещат и обгрижват артистите и създателите и които заобичах от сърце.
И още нещо, което желая да подчертая – НЕ СЪМ ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Народният спектакъл – обичан от своята аудитория, само че и Народният спектакъл – място за креативен планове, независимост на духа и гения и екип, който работи с тази задача.
Един „ провинен “ за цялата тази история се споделя Васил Василев. Директорът. Човекът, който преди към 6 месеца си завоюва състезанието за позицията пред авторитетно 14-членно жури. Публично стриймван и обсъждан. Млад и упорит, един от редките надарени мениджъри в областта на културата. Лидер с фантазия – да даде на артистите от трупата на Народния спектакъл всичко, което е по силите му, с цел да творят и да се усещат свободни. Да предложения режисьорите, които не са били част от трупата предходните години. Да върне Александър Морфов от креативно заточение (първо в Плевен, до момента в който беше шеф там, а незабавно по-късно и в Народния театър), да даде на Явор Гърдев заслуженото му място в режисьорския триумвират, да отвори за Захари Карабашлиев вратите на кабинета на Лилиев като знак и да разпореди за него да бъде столът на Вазов.
Да образува всички служби и екипи, които би трябвало да обезпечат на създателите полето на техните хрумвания, въображения, опити и търсения.
Да преведе Народния спектакъл в цифровото време посредством всички съвременни начини за това.
Да обикаля от покрива до подземията на театралната машинизация, с цел да се увери, че всичко е както би трябвало, да откри проблематичните зони, да позволи съответни проблеми. Неща, които са прекомерно надалеч от вниманието и погледите и на публики, и на създатели.
Да предложения младежи в тези служби, в това число в Международен отдел и Връзки с обществеността.
За да повтаря на всяка оперативка на въпросните служби, че желае да се обезпечи всичко за създателите, че желае нашите звезди да са свободни и щастливи, обгрижени и обичани.
Да зададе такова движение на цялата конструкция, че да ври и кипи – всеки ден най-малко по две представления, нови театрални пространства, изникващи на непредвидени места, театрални провокации. Без нито за момент да влезе в полето на творците-режисьори, с изключение на с цел да им спомага за нещо.
Да са му отворени вратите за всички – от портиерите, до най-великите имена. Да тича с рози из гримьорните преди премиера, с цел да поздрави артистите и да им пожелае „ на добър час “. Да подвига телефона на всеки, който го потърси, без значение защо. Абсолютно на всеки.
Да посрещне всяка конспирация, всеки удар под кръста с лека усмивка и да каже, че ще потърси решение. И той ще го откри, бъдете сигурни.
Защо описвам всичко това?
Защото този Директор бе подложен на тежък напън и то не за резултати и индикатори, не за нещо несвършено или свършено, обещано или недадено. А поради личностни, маскирани като „ морални “ съображения. От най-обгрижените създатели!? От най-политическата фигура в областта на културата – служебният министър Минеков. Който, видите ли, не приемал един или различен член в екипа на Василев, та по тази причина считал да го спука от инспекции, та да го принуди да ги махне.
Васил Василев не си е тръгвал провален от спектакъл, имам вяра, че няма и да си тръгне. Васил Василев ще успее, защото знае по какъв начин да случва нещата и знае нещо доста значимо – че здравият строеж се прави с екип.
Що се отнася до мен, считам да трансформира обичайния си професионален модел (ПР-ът да не приказва, а да прави), тъй като съм задоволително опитна, с цел да знам, че непроменими модели не съществуват, а всичко би трябвало да е динамично като времето. Ще приказвам и ще пиша. За работата в Народния спектакъл, за чудесните хора, които публиката не познава, а те са гръбнака на тази остаряла къща. За тези хора, които посрещат и обгрижват артистите и създателите и които заобичах от сърце.
И още нещо, което желая да подчертая – НЕ СЪМ ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ